Асен Николов Василев - резбар, народен
художник (1972), герой на социалистическия труд (1976).
Роден на 18.01.1909 г. в село Арда , Смолянско в семейство на учители.
Първоначално учи в прогимназията в с. Райково - днес квартал от гр.
Смолян, а след това записва резба и моделиране в Художествената
академия - София при проф. Т. Христов, която завършва през 1932 г.
Преподава резба в Промишленото училище в София от 1933 г. до 1949 г. В
1949г се явява на конкурс по резба за доцент в Художествената Академия
където започва да преподава от същата година. През 1960 г. е удостоен
със званието професор. Дългогодишен завеждащ катедра “Приложни
изкуства”, подготвил редица талантливи ученици в областта на
дърворезбата. В 1933 г. взема пърово участие в ОХИ, а през 1937 г. в
първата изложба на приложните изкуства. Излага мебели, купи, кутии,
фруктиери, лампиони и др. Участията му продължават до неговата смърт.
Автор е на серия модели за детски играчки от дърво (1948), серия от
малки художествени предмети със сувенирен характер (1952), декорира
шкафове и ракли с дърворезбени мотиви и с инкрустирани цветни керамични
елементи (1969).
Достига големи постижения в областта на монументалната дърворезба:
цялостно оформление на таван, мебели и стенна обшивка на салона в
жилището на проф. Илия Петров (1959); оформление на българска стая в
Младежкия дом “Хаинбоаз”; в периода между 70-те и началото на 80-те
години извършва проектиране и изпълнение на много изискано художествено
оформление на множество ритуални зали - в с. Арда Смолянско, в с.
Глоджево и с. Бистрици Разградско, в гр. Кубрат и др.; редица интериори
на обществени сгради в Смолян, Разград и София; пластично оформя с
дърворезба паментника костница в Габрово (1972); вътрешно оформление на
представителни помещения в сградата на Минералбанк; ръководител е на
колектив от негови сътрудници и ученици и един от авторите на
впечатляващите дърворезбени творби в комплекса “Бояна” (1974).
Награден с “Народен орден на труда” - сребърен (1949), орден “Кирил и Методий” - I степен, (1964), награда “Златни ръце” - I степен (1968), орден “Народна република България” - II степен (1969). Награда за приложни изкуства от СБХ (1974).
Почива на 17.03.1987 г.
Автор на текста: проф. д-р на науките Венета Иванова